Линда Стюарт - Преживяване близко до смъртта
Въведение
Пътешествието на Линда за разбиране на Бог започва в суровата среда на детството й в Тексас, което било пълно с “гърмящи змии, торнадота, адски огън и проклятие”. Нейната първоначална представа за Бог е била оформена от проникващата, екстремно религиозна общност на библейския пояс, следващ южно баптиската религия, практикувана от нейните родители. Гневният, отмъстителен Бог, както е научена от нейната религия, е влял в Линда дълбок страх от Него, смъртта и задгробния живот. Нейното доживотно търсене на обичащ Бог и освобождаване от парализиращия страх от смъртта кулминира в кратко пътешествие до рая след болест. Преживяването близо до смъртта променя Линда, показвайки й, че Бог е само обичащ, не съди и не наказва. Тя е разбрала единството на всички същества, което обзема живота й с мир и непоколебимо знание за добротата на Бог.
ПБС
След като се отказах от желанието ми да живея, да оставя моя живот на смъртта беше много лесно след дългата ми болест и загубата на всичко, което правеше живота ми ценен. Решението да напусна този свят висеше окачено в един продължителен миг на пълна тишина. Безстрастно, гледах как моя Дух напуска тялото, когато чувството на “нещо друго” ме обгърна. Почувствах странно отделяне от моето физическо тяло и живота, който бях създала. Вече не бях свързана с жалка, страдаща купчина от плът. Не бях тялото, но все пак съществувах, но в ново състояние. Отишла си беше болката, която придружаваше всеки един миг на вървене. Напъна да разширя моите дробове, за да се добера до въздух, изчезна. Изтощението, което тежеше на живота ми с години, си отиде. Депресията вече не пресушаваше надеждата в моето съзнание. Зрението и звуците не притъпяваха моята глава с болка. И все пак, аз продължавах да съществувам. Почувствах се безтегловна и спокойна.
Въпреки че знаех, че не съм в безжизненото тяло, лежащо на леглото, и че очите и мозъкът, които преди това определях като мои, бяха в този неодушевен обект, с който вече не се отъждествявах, все още осъзнавах виждането, мисли и чувства. Наблюдавах моята нова реалност със спокойствие. Бавно се огледах и под мен видях обширна и безкрайна тъмнина като празнота или черна дупка. Бях неустоимо привлечена към тъмнината. Постепенно почувствах да падам към нея. Помислих си без страх или някакъв чувствен отговор: “Не е ли странно?” Бях толкова уплашена, че ще бъда съдена и изпратена в рая или ада. Но изглежда, че просто ще изчезна в тъмното нищо. Дори, когато моето ново съзнание намаля, аз се предадох на тежестта, обземаща ме като тъмнината и изпълваща моето съзнание. Зрението ми стана неясно като започнах да се сливам с мрачността.
Без да се съпротивлявам, пуснах всички мои задръжки от останалите късчета съзнание или лично възприемане. В мига, в който почувствах последното от мен да изчезва в нищото, изведнъж бях блъсната от могъща енергийна сила, която се спусна под мен и ме повдигна, носейки ме нагоре. Едва осъзната, моето единствено усещане беше това на повдигане. Сякаш пътувах нагоре с невъображаема скорост. Чисто усещане на вятър мина силно по лицето и тялото ми с огромна скорост и все пак нямаше неудобство. Обширни разстояния като че ли минаха покрай мен и колкото повече се издигах, толкова повече се избистряше главата ми. Осъзнах дълбоко чувство на мир и топлина, които проникваха в моите усещания. Объркана, защото енергията, която бе ме обгърнала имаше определено присъствие, се опитах да видя какво става и Кой ме носи; Кой или Какво се грижеше толкова дълбоко за мен? Почувствах се неизмеримо мирно и обичана. Знаех, че съм в ръцете на Същество, което се грижеше за мен с съвършена обич и ме носеше от тъмната празнота в нова действителност.
След като моя разум се изчисти, изтъркан от остатъците от смъртни, минали мисли, най-накрая можах да отворя съществото си към Духа и моето зрение се изчисти. С очите на моето Духовно тяло, погледнах да видя Какво ме държеше в такава Любов и съзрях лъчезарно Духовно Същество, толкова великолепно и пълно с Любов, че знаех, че вече никога няма да се чувствам изгубена. Не мога да го опиша, но знаех, че този Дух е Христос. Не беше вяра, възприятие или разбиране, но моето разпознаване на Христос дойде от новото ми възприятие за Духа.
Не го видях, както бях виждала Иисус от Назарет рисуван по картините, но вътрешното знание на сърцето ми ми припомни и потвърди Христос. Лъчезарният Дух беше Христос, проявлението и израза на чиста Любов. Поради моето християнско образование не знаех друго име, с което да го нарека като го погледнах. Други може би ще го нарекат Буда, или Яхве, или Великия Дух в Небесата, но името не беше от значение, само разпознаването на пълната Любов и Истина беше важно. На сигурна в милата и все пак силна прегръдка на Неговата Любов, си отпочинах, сигурна че всичко е наред, точно както беше предполагаемо да бъде. Издигайки се по-високо, повдигнах очите си да видя голяма Светлина в далечината. С Христос като мой водач, бързо се приближих към Светлината. Въодушевление изпълни душата ми като гледах сиянието много пъти по-блестящо от слънцето. Светлината беше навсякъде и всичко - най-ярката, която съм виждала и заслепително неописуема. Достатъчно ярка да те заслепи или изгори, но все пак аз не бях наранена. Светлината се премести над мен, през мен, измивайки всяко скрито място на моето сърце, премахвайки всичката болка и страх, превръщайки моето същество в радостна песен. Мислех си, че Любовта, която почувствах от Христос беше пълна, но Светлината, сред която се реехме беше изпълнението на моето търсене, обичащия Източник на всичко, което съществува, Бога на Истината и безусловната Любов, началото на създанието.
Моето разбиране за Любов се промени завинаги. Величието и славата на това видение беше неизразим миг, който определи завинаги моята посока към Истината. Бях у дома и не исках нищо друго освен да остана в Светлината на Бог. Христос ме доведе до Светлината и стоях в присъствието на Бог. Бях изпълнена с знания: Светлината беше Любов и Любовта беше Бог. Осъзнах моята чистота. С нова яснота видях, че съм се разхождала през живота си като призрак, завит с було от страх, навлечен с илюзии. Стоях като обожател, отворен към течната златна Светлина, която изпълни моята празна черупка до препълване.
Нямаше граници на изпълването. Стигнах до възторженото разбиране за безкрайната природа на Любовта на Бог. Нямаше място, в което Бог да не съществува и аз бях в Бог. Аз съм неразделна част от Светлината. Истината коя съм аз, кои сме всички ние, е съвършената Любов като създание на Бог. Всички Божии създания са едно и аз съм едно със създанието. Бог и аз сме едно, Създател и създание.
Прекарах целия си живот в страх от съд и сега, стоейки до Бог, се познавам напълно и се намирам безупречна. Знам, че Бог ме е считал за такава. Бог ме обичаше, защото Любовта е цялоста на Бог. Бог обича без граници. Най-накрая всичко имаше смисъл. Бог можеше единствено да ме обича, защото Бог е само Любов, нищо друго освен любов. Единствената реалност е Бог; не може да има друга и Бог е Любов.
Достигнах моя истински дом. Обърнах се към Христос и казах: “Това е красиво. Аз съм у дома. Това е където искам да съм. Искам да остана.” И Христос отвърна: “Можеш да останеш за малко и след това трябва да се върнеш.” Не можех да повярвам, че трябваше да се върна във физическата реалност. След живот пълен с объркване и страх, стоях в присъствието на отворен, възприемчим, не съдещ и напълно обичащ Бог. Не исках нищо друго освен да остана в това присъствие, но ми беше казано, че трябва да се върна.
Друг аспект от драматичната промяна в живота ми след преживяването близо до смъртта, е че вече нямам страх от смъртта. Всъщност изведнъж смъртта ми стана любимата тема. Докато преди бях забранила да се приказва дори една смъртна дума в моя дом, сега моето семейство и приятели не могат да ме спрат да приказвам за моето преживяване.
Учудващо, бях тъжна и ядосана, дори непокорна. Бях смутена, че след цял живот пълен със страх, бях стигнала до рая и после пратена обратно. “Защо?”, питах се, “Твърде малка риба ли бях, или какво!”
В рамките на почти една година, често лежах в леглото ми през нощта, плачейки, ридаейки и молейки Бог да ми позволи да се върна у дома. Не бях от тези щастливи хора, които преживяваха спонтанно освобождаване от тяхната болест с тяхното ПБС. Все още бях много болна и не разбирах смисъла от това да остана на Земята като не мога с нищо да помогна и едва се свързвах с моето семейство и други хора. Хленчех, питах се и се молех на Бог: “Моля, моля, моля, моля позволи ми да се върна у дома.” Пазарейки се с Бог, исках настойчиво: “Ако трябва да стоя тук, защо не можеш да ме излекуваш, за да направя нещо?” Умолявайки Бог, извиках: “Ако нямаш намерение да ме излекуваш напълно, какво ще кажеш да ми позволиш да съм достатъчно добре, за да мога да рисувам дори един час на ден? Ако не мога да правя нищо, защо да няма някакъв начин да съм сред хора? Самотна съм!”
Въпреки, че постоянно чувствах вълни от Любов да ме поливат, когато спрях да се оплаквам достатъчно дълго, никога не получавах отговорите на моите молитви. Поне не отговорите, които исках. След около година се молех с нова молитва от най-искрените дълбочини на сърцето ми. Още веднъж се отказах от моето желание и усилия да управлявам живота ми, така изцяло както онази нощ, когато предадох живота си и умрях. Казах на Бог: “Мои скъпи Боже, предавам се. Не знам какво е правилно за мен. Не знам какво трябва да направя, да гледам, или какво трябва да кажа. Не знам дори какво да си мисля. Винаги искам това, което си мисля, че ще е най-добре за мен. Боже, не знам какво е най-добре за мен. Моят живот е твой. Каквото искаш за мен е добре. Ако трябва да лежа тук в това легло, болна и осакатена до края на живота си, дали ще е двадесет минути или двадесет години, това е добре. Каквото и да се случи е добре. Знам, че ме обичаш.” И после прибавих: “Имам само една молба. Моля, ако ще живея, нека да бъда полезна по някакъв начин - за Теб.”
Интересно след моето ПБС беше, че започнах да виждам бяла Светлина и проблясъци от Светлина около хората и обекти. Понеже имах много физически аномалии по време на моята болест, предположих че “светлините” бяха други, оптични странични ефекти на моята болест. По-късно ми беше показано, че Светлините бяха много повече от това.
Като ми се оправи бавно здравето, от време на време карах кола сама. Един ден, по една оживена улица, спрях на червено и наблюдавах странна сцена да се развива пред мен. Товарен камион беше паркирал на дясната страна, около половин блок пред мен. Камионът беше от тези, които се отварят отстрани, а не отзад. Гледах как шофьорът мина покрай страната на камиона, която е от към улицата, и започна да разтоварва, докато едно превозно средство се приближаваше към него. Вътре в колата ми извиках с моя малък южняшки глас: “О мили, не трябва да правиш това, опасно е.”
В този забележителен ден, гледах, потресена, как познатите танцуващи светлини около шофьора се завъртяха, бързо се съединиха във формата на спираща дъха, полупрозрачна, красива жена-Дух, излъчваща Светлина. Може би защото бях изпратила любовна и загрижена мисъл за състоянието на шофьора, та Духът обърна своя любовен поглед върху мен. За един кратък момент, нашите очи се срещнаха. Тя ми се усмихна, след това, носейки се върху нищо неподозиращия се човек, обърна своето внимание към своята грижа, мъжа, който не осъзнаваше райското присъствие и беше зает със своя бизнес. Бях като ударена от гръм.
Едва дишайки и хипнотизирана от видението, не ми се искаше да снема очи от красотата на сцената; въпреки това, с моето периферно зрение, осъзнах още по-непреодолими светлини. Когато успях да се отделя от Духа, огледах се бавно около мен и навсякъде където виждах, всеки един човек с моето видение имаше красиви, обичащи и грижещи се за него Духове. Хората, ходейки безгрижно по тротоара бяха съпроводени от Духове. Вътре в колите, освободени от физически бариери, можех да видя Светлината и формата на съществата около пътниците. Видях бягащи хора с трепкащи светлини оставяйки следи след тях, докато техния Дух поддържаше темпото. Хората като влизаха и излизаха от сградите, съществата от Светлина ги следваха. Гледката пред очите ми беше пълна с бляскава бяла Светлина. От ограниченото разбиране на моя човешки разум, се мъчех да разбера значението на това, което виждах. Знаех, че светлините са свързани с хората, въпреки това бяха по-скоро от тях, отколкото с тях, сякаш те бяха продължение на тяхното съществуване - светлинна връзка към аспекта на тяхното Висше Аз. Светлините, които проблясваха от съществата, бяха ярки и обширни. Те бяха свързани и формирайха един вид слънчева решетка. Спомням си от книгите за ПБС-та за хора, които са виждали слънчеви решетки от другата страна, които не можеха да си обяснят.
Като погледнах към мрежата от Светлина пред мен, почувствах безмерното изливане на Любов, идваща от всички същества. Осъзнах, че връзката на човешките същества със съществтаа от Светлина беше чрез Любов и че самата Любов беше свързана чрез тази решетка. Метафората, изобразена от картината, която видях и възприех беше абсолютно ясна и аз бях залята със знанието, че ние всички сме едно. Разбрах, че нашето единство е свързано с Любовта и е на достъпно, много по-високо ниво и общуване, отколкото сме свикнали, но към което имаме достъп. Тази Любов е достъпна за всеки, който иска да свърши тежката Духовна работа, която ще ни позволи да отворим сърцата, разума и очите си към Духа. Спомних си Любовта, която почувствах в присъствието на Бог и усетих пълно чувство на Любов към всички създания като едно свързано цяло и проявление на Бог.
Постоянно тази единствена Истина беше давана. Само Бог съществува, Бог е всичко. Всичко, към което погледна е изображение на Бог. Не физическия мираж, ами светещия блясък зад маската.
Сепнах се обратно към всекидневното съзнание от подсвиркването на клаксона. Погледнах скоростомера и осъзнах, че едвам пълзях напред с колата. С проливни сълзи течащи надолу по лицето ми, отбих колата встрани, докато възприема всичко, на което бях свидетел и си възвърна спокойствието на Духа. Не знам колко дълго седях, възприемайки чудото на това събитие, но не можех да мърдам, докато това грандиозно видение бавно се разсея, връщайки се към по-познатите форми на Светлина около телата на хората, които гледах.
Не ми се искаше да тръгвам, защото се надявах, че ангелите ще се върнат. Наричам ги ангели, защото не знам какво друго да кажа. Но като събрах достатъчно сили, за да карам, успях да стигна у дома. Все още се чудех какво ще си помисли моя съпруг като му кажа. Ще си помисли ли, че халюцинирам, че отново съм болна, или че дори съм си загубила ума? За негова чест, той изслуша с отворени уши моя разказ. Всъщност, след като разказах историята, неговия отговор беше: “Можеш ли да видиш нещо около мен?” Гледайки дълбоко в светлините около него, открих, че като се съсредоточавам върху проблясващите светлини, се появява форма, която придобива вида на красив Дух. Като описах неговия съпровождащ Дух, той се разтрепери.
Насърчена от отговора на Ед, казах моята история на децата и приятели и те я предадоха на техни приятели. Това даде началото на, по някога плахи и скептични, но винаги любознателни, въпроси от приятелите. Те също питаха дали имам нещо против да има кажа дали имат същества около тях.
Ще имам ли нещо напротив? Беше мое удоволствие да споделя Любовта, която изпитвах от фините обитатели на пространството, където Любовта царува. С нетърпение споделях с всеки, който искаше да знае, дали има ангели около тях. Накрая, новините за моята способност да виждам ангелското царство се разпространиха по вестниците, телевизионни предавания, лекции в университети и най-важно - от уста на уста. Днес, посвещавам времето си на четене, да давам съвети и лекции. Като приказвах повече и повече с хората, събрах нови прозрения. В началото наричах това, което виждам ангели, защото нямах други думи, с които да опиша какво виждах. Съществата бяха любовни, светещи и имаха присъствие и красота от друг свят. Интересно, когато моята способност да различавам Духове се увеличи, започнах да виждам различен тип Дух покриващ хората, и те завладяха моето внимание. Чувствах се отговорна да опиша точно какво виждам и само това, което виждам около хората, които искаха преглед, дори ако техния Дух не изглеждаше като стереотипния ангел, който те очакваха.
Например, веднъж казах на една жена за един стар мъж с изпъкнали уши, носещ малки обли очила и с глупава усмивка, която разкриваше зъби, които имаха място между тях. Жената ме погледна смаяна и ми каза със сълзи на очи: “О, Боже мой, познавам го. Това е моя чичо, който беше убит. Винаги съм се чудела дали е добре.” Духът се усмихна и се свърза телепатично с мен. Успях да кажа на неговата племенница, която той все още обичаше, че той е добре и че е с тази неподозираща жена през цялото време. Първият път, когато такова нещо се случи, се изненадах. Объркана си помислих: “О чудесно, сега виждам ‘мъртви’ хора!” Ако не бях преживяла моето ПБС сигурно щях да си помисля, че съм луда. Но имах ПБС. Сега мога да виждам ангели, и очевидно мога да видя Духовете на умрели хора.
Няма смърт, но мога да докладвам за присъствието от други измерения, където Духовете живеят след напускане на тяхното земно съществуване. Също открих, че мога понякога да видя Духовната форма на хора, които са все още живи на Земята. Бързо осъзнавах моето предназначение за тази способност като виждах Радостта и удобството, което тя даде на хората да чуят обнадеждаващите истории за Любовта след смъртта.