Кенет Хагин - Преживяване близко до смъртта
Въведение
Кенет Хагин (1917-2003) мислел, че по времето, когато е бил девет годишен, е направил всичко необходимо, за дa има място в рая. Той е бил роден и отгледан като южен църковен кръстител. Като дете, той първо се е поверил на Исус и е бил кръстен с вода. Бил е дългогодишен член на църквата. В Християнските среди, той беше “спасен” и по пътя към рая. Той е бил вярващ и последовател на Исус Христос и е знаел, че това му осигурява място в рая. Дори е вярвал, че Исус и неговите наследници са били южни кръстители. Дошло му е като истински шок, когато открил, че не са били. На 15 години, Кенет има преживяване близко до смъртта, което било следствие на деформирано сърце, състояние с което е бил роден.
Следва извадка от неговото преживяване, както е описано в неговата книга, “Вярвам във видения”.
ПБС
Сърцето ми спря да бие. Вкочанеността се разпространи в краката, глезените, колената, бедрата, стомаха, сърцето ми, и излязох от моето тяло. Не изгубих съзнание, излязох от моето тяло, както водолаз скача от дъска за скачане в басейн. Знаех, че съм извън тялото си. Можех да видя семейството ми в стаята, но не можех да се свържа с тях.
Започнах да се спукам, надолу, надолу, в една дупка, все едно се спускаш в кладенец или пещера. Продължих да се спускам. Отивах с краката надолу. Можех да погледна нагоре и да видя светлините на Земята. Накрая те изчезнаха. Тъмнина ме обви, тъмнина по-черна от която и да е нощ, която може да се види.
Колкото по-надолу се спусках, толкова по-тъмно ставаше и толкова по-горещо ставаше, докато накрая под мен, видях пръсти от светлина играещи на стената от тъмнина. И стигнах до дъното на дупката.
Това ми се случи преди повече от 60 години, но все още е толкова реално, сякаш се е случило предишната седмица.
Като стигнах до дъното на дупката, видях какво причинява пръстите от светлина да играят на стената от тъмнина. Отвън пред мен, зад портите или входа на ада, видях огромни оранжеви пламъци с бели гриви.
Бях издърпан към ада точно както магнит привлича метал към себе си. Знаех, че ако веднъж влезна през тези врати, не можех да се върна повече.
Осъзнах, че някакво създание ме срещна на дъното на дупката. Не го погледнах. Моя поглед беше прикован към портите, но знаех, че това създание беше там до моята дясна страна.
Това създание, когато се опитах да забавя моето спускане, ме взе за ръка и ме придружи. Когато го направи, далеч над тъмнината един глас проговори. Звучеше като мъжки глас, но не знаех какво каза. Не знам дали беше Бог, Исус, ангел или нещо друго. Не приказваше на английски език, беше чужд език.
Това място се разтресе от малкото думи, които той изрече! И създанието пусна ръката ми. Имаше една сила като всмукване на моите гръбначни части, която ме издърпа обратно. Отдалечих се от входа на ада, докато стоях в сенките. Тогава като с всмукване отгоре, полетях с главата напред през тъмнината.
Преди да стигна то върха можех да видя светлината. Бил съм долу в един кладенец, сякаш си много надълбоко и можеш да видиш светлината горе.
Седнах до входа на къщата на дядо ми. После минах през стената, не през вратата, не през прозореца, през стената и сякаш скочих в тялото ми както мъж слага крака си в обувката си сутринта.
Преди да скоча в тялото ми, видях баба да седи на края на леглото и да ме държи в нейните ръце. Когато влезнах в тялото ми, можех да комуникирам с нея.
Почувствах, че се плъзгам. Казах, “Бабе, отивам пак. Ти ми беше като втора майка за мен, когато Мама беше болна”.
Сърцето ми спря за секунда. Скочих извън тялото ми и започнах да се спускам, надолу, надолу, надолу. О, знам че бяха само няколко секунди, но изглеждаше като вечност.
Колкото по-надолу отивах, толкова по-горещо и по-тъмно ставаше, докато стигнах отново на дъното на дупката и видях входа на ада или портите, както ги наричам. Осъзнах, че това същество ме срещна.
Положих усилия да забавя моето слизане, сякаш се носех надолу, но имаше някакво привличане надолу. И това създание ме взе под ръка. Когато го направи, онзи глас проговори отново, мъжки глас. Беше на чужд език. Не знам какво каза, но когато го изрече, това цялото място се разтресе. Това създание ми пусна ръката.
Беше като всмукване на гръбнака ми. Никога не се обърнах. Просто летях обратно към сенките на тъмнината. И после бях издърпан с главата напред. Можех да видя светлините на Земята над мен, преди да изляза от дупката. Единствената разлика този път беше, че отидох на долния край на леглото. За секунда постоях там. Виждах тялото ми да лежи там на леглото. Видях Баба да седи там и да ме държи в нейните ръце.
[Кенет казва довиждане на неговото семейство]
Оставих по една дума на всички от тях и моето сърце спря за трети път.
Почувствах как кръвообръщението спря. Изведнъж пръстите на краката ми се вцепениха. По-бързо от щракване с пръсти, моите пръсти на краката, крака, глезените, колената, бедрата, корема и сърцето умряха и излязох от моето тяло и започнах да се спускам.
Тогава си помислих, това не може да ми се случва. Това е само халюцинация. Не може да е реално!
Но тогава си помислих, “Това ми е третия път. Няма да се върна този път! Няма да се върна този път!” Тъмнината ме обиколи, по-тъмно от която и да е нощ, която може да се види.
И в тъмнината извиках, “Боже! Принадлежа на църква! Покръстен съм с вода”.
И чаках за отговор, но нямаше отговор, само ехото на моя глас в тъмнината. И втория път извиках малко по-силно, “Боже! Принадлежа на църква! Покръстен съм с вода”.
Чаках за отговор, но нямаше отговор, само ехото на моя глас в тъмнината.
Отново стигнах до дъното на дупката. Отново почувствах жегата сякаш ме блъскаше в лицето ми. Отново се приближих до входа, портите на самия ад. Това създание ме взе под ръка. Поисках да се боря, ако можех, за да не влизам. Само успях да забавя моето слизане за малко и той ме пое под ръка.
Слава Богу този глас проговори. Не знаех кой беше, не видях никой, просто чух гласа. Не знам какво каза, но каквото и да беше казал, мястото се разтресе, просто се потресе. И това създание пусна ръката ми.
Сякаш нещо всмука гърба ми. Дръпна ме обратно, далече от входа на ада, докато стоях в сенките. После ме издърпа с главата напред.
[После Кенет се връща в тялото си и се излекува от болестта]