Джордж Родоная - Преживяване близко до смъртта
Въведение
Джордж Родоная е претърпял един от най-обширните случаи на преживяване близко до смъртта. Обявен за мъртъв веднага след като е блъснат от кола през 1976, той е бил оставен за три дни в моргата. Не се е “върнал към живота”, докато един доктор не започнал да прави разрез на корема му като част от аутопсия. Преди неговото ПБС работата му е била свързана с нервни заболявания. Бил е също открито признан атеист. Но след преживяването, той се посветил изключително на изследването на духовността, взимайки втори докторат по психология на религията. После е станал посветен свещеник в Източно Православната Църква. После е служил като пастор в Обединената Методическа Църква “Свети Пол” в Бейтаун, Тексас. Преди да имигрира в САЩ от Русия през 1989, той е работил като психиатър изследовател в Московския Университет. Следва преживяването на доктор Родоная с неговите собствени думи от книгата на Филип Берман, Пътя към дома.
ПБС
Първото нещо, което си спомням от моето ПБС е, че се озовах в пълна тъмнота. Не чувствах физическа болка, все още осъзнавах някак си моето съществуване като Джордж и всичко около мен беше тъмнина, пълна тъмнина, най-голямата тъмнина някога, по-тъмна, от което и да е тъмно, по-черна, от което и да е черно. Това ме заобикаляше и ме притискаше. Бях ужасен. Не бях подготвен за това. Бях шокиран да открия, че все още съществувам, но не знаех къде съм. Единствената мисъл, която се въртеше в главата ми беше, “Как мога да бъда като не съм?”. Това е, което ме притесняваше. Бавно се стегнах и започнах да мисля какво се е случило, какво ставаше. Но нищо освежаващо или успокояващо не ми дойде на ум. Защо съм в тази тъмнина? Какво да правя? Тогава си спомних известния стих на Декарт, “Мисля, следователно съществувам”. И това свали огромен товар от мен, защото тогава знаех със сигурност, че бях жив, въпреки, че очевидно в друго различно пространство. Тогава си помислих, ако съм аз, защо да не бъда позитивен? Това ми дойде на ум. Аз съм Джордж и съм в тъмнината, но знам че съм. Аз съм това, което съм. Не трябва да съм негативен.
Тогава си помислих, как да дефинирам какво е позитивно в тъмнината? Ами, позитивно е светлината. Тогава изведнъж бях в светлината, ярко бяла, грееща и силна, много ярка светлина. Беше като светкавиците на фотоапаратите, но не прекъсващи - толкова ярка. Постоянно ярка. Първоначално ослепителният блясък на светлината ми беше болезнен, не можех да гледам директно в нея. Но лека по лека започнах да се успокоявам. Започнах да чувствам топлина, удобство и изведнъж всичко беше наред.
Следващото нещо, което се случи, беше че видях всички тези молекули да летят наоколо, атоми, протони, неутрони, просто да летят навсякъде. От една страна това беше напълно хаотично, но това, което ми достави огромна радост, беше че този хаос си имаше някаква собствена симетрия. Тази симетрия беше красива и постоянна и цяла, и ме обля със страхотна радост. Видях универсалната форма на живота и природата пред очите ми. В този момент всяка грижа, която имах за моето тяло, изчезна, защото ми беше ясно, че не се нуждая от него вече, че всъщност то е било ограничение.
Всичко в това преживяване се сля в едно, затова ми е трудно да определя точната последователност на събитията. Времето както го знаем спря. Минало, настояще и бъдеще някак си се сляха в едно за мен в това безкрайно обединение на живота.
По едно време претърпях, това което се нарича преглед на живота, видях моя живот от началото до края наведнъж. Участвах в реалните драми на моя живот, почти като холографична картина на моя живот пред мен, нямах чувство за минало, настояще или бъдеще, просто сега и реалността на моя живот. Но не започна с раждане и не продължи с моя живот в Московския Университет. Всичко се появи наведнъж. Ето ме. Това беше моя живот. Не изпитах никакво чувство на вина или разкаяние за нещата, които бях направил. Не се почувствах по един или друг начин, за моите неуспехи, грешки или постижения. Всичко, което почувствах, беше моя живот, както си беше. И бях доволен от това. Приех живота ми какъвто е.
През това време светлината излъчваше мир и радост към мен. Беше много позитивна. Бях толкова щастлив да съм в светлината. И разбрах какво означава светлината. Научих, че всички физически правила на човешкия живот бяха нищо в сравнение с тази обединяваща реалност. Също видях, че черната дупка е просто друга част от тази безкрайност, която е светлина.
Видях, че реалността е навсякъде. Не е само земния живот, ами безкрайния живот. Всичко не само е свързано заедно, всичко също е едно. Почувствах единството със светлината, чувство, че всичко е правилно с мен и вселената.
Можех да отида навсякъде на момента, наистина там. Опитах се да комуникирам с хората, които видях. Някои почувстваха моето присъствие, но никой не предприе нещо. Почувствах, че е нужно да науча за Библията и философията. Искаш, получаваш. Помисли и ще дойде при теб. Така аз участвах, върнах се обратно и живях в умовете на Исус и неговите последователи. Чух техните разговори, преживях яденето, даването на вино, миризмата, вкуса, но нямах тяло. Бях чисто съзнание. Ако не разбирах какво се случваше, обяснението щеше да дойде. Но никой учител не приказваше. Обиколих Римската Империя, Вавилон, времената на Ной и Аврам. Бях във всяка ера, която можете да споменете.
Ето ме, изпълнен с тези добри неща и това прекрасно преживяване, когато някой започна да режи корема ми. Можете ли да си представите? Това, което се е случило, е че са ме закарали в моргата. Бях обявен за мъртъв и оставен там за три дни. Разследването на причината за смъртта беше започнало и те са изпратили някой да ми направи аутопсия. Като започнаха да ми режат корема, почувствах, че огромна сила ме хвана за врата и ме издърпа долу. И беше толкова силно, че си отворих очите и имах това силно чувство на болка. Тялото ми беше студено и почнах да треперя. Те веднага спряха аутопсията и ме заведоха в болницата, където останах за следващите девет месеца, повечето от които прекарах на респиратор.
Бавно възстанових здравето си. Но не бях вече същия, защото всичко, което исках да правя до края на живота ми беше да изучавам мъдростта. Този нов интерес ме отведе да посетя Университета на Джорджия, където взех моята втора докторска степен по психология на религиите. Тогава станах свещеник в Източно Православната Църква. По-късно през 1989 дойдохме в Америка и сега работя като младши пастор в Първата Обединената Методическа Църква в Недерланд, Тексас.
Много хора ме питат в какво вярвам и как моето НПБСДЕ е променило живота ми. Всичко, което мога да кажа е, че сега вярвам в Бога на вселената. Но за разлика от много други хора, никога не съм нарекъл Бог светлината, защото Бог е извън нашето разбиране. Вярвам, че Бог е дори повече от светлината, защото Бог също е тъмнина. Бог е всичко, което съществува, всичко и той е извън нашата възможност да го разберем изобщо. Не вярвам в Бога на евреите или на Християните или на Индусите или в някоя религиозна идея какво е Бог или не е. Той е все същия Бог и Бог ми показа, че вселената, в която живеем е красива и чудна мистерия, която е свързана заедно завинаги.
Всеки, които е имал такова преживяване от Бог, които е почувствал такова дълбоко чувство на връзка с реалността, знае, че има само една наистина важна работа да се прави в живота, и това е любов, да обичаме природата, да обичаме хората, да обичаме животните, да обичаме самото създание, просто защото то е. Да се отнасяме със създанието на Бог с топла и обичаща щедрост и милост, това е единственото значимо съществуване.
Много хора се обръщат към тези, които са имали ПБС, защото чувстват, че ние имаме отговорите. Но аз знам, че това не е вярно, поне не напълно. Никой от нас няма да схване огромните истини на живота, докато най-накрая не се съедини с вечността след смъртта. Но от време на време получаваме отговорите тук на Земята и това по себе е достатъчно за мен. Обичам да задавам въпроси и да търся отговори, но знам че накрая трябва да живея въпросите и отговорите. Но това е добре, нали? Стига да обичаме, да обичаме с цялото си сърце и страсти, няма значение, нали? Може би най-добрия начин да изразя, това което искам да кажа е да споделя с вас нещо, което поетът Рилке веднъж е написал на един приятел. Видях това писмо, оригиналното, написано на ръка писмо, в библиотеката в Университета в Дрезден в Германия. (Той цитира по памет):
Бъди търпелив с всичко, което е неразгадано в сърцето ти. И се опитай да обичаш самите въпроси. Не търси отговори, които не могат да бъдат дадени. Защото няма да можеш да живееш с тях. И смисъла е да живееш всичко, да живееш въпросите сега и може би без да знаеш, ще живееш някой ден с отговорите.
Поставям вярата си в това. Живей въпросите и вселената ще отвори очите си за теб.
Джордж Родоная и бебето Следва една случка с Джордж от неговото ПБС с едно бебе. Тук той е наричан с неговото руско име “Юри”.
По време на ПБС-то на Юри, той успя да посети семейството си. Видял скърбящата му жена и техните двама сина и двамата твърде малки, за да разберат, че техния баща е убит.
“После той посетил съседите си. Те са имали ново дете, родено дни преди “смъртта” на Юри.” Юри разпознал, че те са били разтревожени от това, което се е случило с него. Но те бяха особено притеснени от факта, че тяхното дете не спирало да плаче.
“Независимо какво правеха, той продължаваше да плаче. Когато той заспиваше, това беше за малко и с прекъсвания и тогава, той се събуждаше и плачеше отново. Те го бяха взели от докторите, но бяха объркани. Всички обичайни неща като остри стомашни болки бяха излекувани и те ги изпратиха у дома надявайки се, че бебето евентуално ще се успокои.
Докато е бил там в това нетелесно състояние, Юри открил нещо:”
“Можех да приказвам с бебето. Беше невероятно. Не можех да приказвам с родителите, моите приятели, но можех да приказвам с малкото момченце, което току-що се беше родило. Попитах го какво има. Никакви думи не бяха разменени, попитах го може би чрез телепатия, какво не беше наред. Той ми каза, че го боли ръката. И като ми каза това, успях да видя, че костта беше усукана и счупена.”
“Бебето имаше частично счупване на костта на ръката, вероятно причинено от усукване по време на раждането. Сега Юри и бебето знаеха какво не е наред, но никой от тях не можеше да сподели проблема с родителите.
После докторът от Москва дошъл да направи аутопсия на Юри. Като преместиха неговото тяло от кабинета на носилката, неговите очи потреперели. Докторът се усъмнил и прегледал очите му. Когато те реагирали на светлина, той бил незабавно откаран за спешна операция и спасен.
Юри каза на семейството си, че е бил “мъртъв”. Никой не му повярвал, докато не започнал да дава подробности, за това какво е видял по време на пътуването си извън тялото. Тогава те станали по-малко скептични. Неговата диагноза за бебето на съседите е свършила работата. Той казал, че ги е посетил онази нощ и казал за тяхната грижа за тяхното ново дете. Казал им, че е приказвал с бебето и е открил, че е имало частично счупване на костта на ръката. Родителите отвели детето при доктор и той му направил рентгенова снимка на ръката и открил, че диагнозата на Юри от дълго разстояние в била правилна.”