Дейвид Оукфорд - Преживяване близко до смъртта
За Гая, Енергии, Иисус, Любовта и Рая.
Въведение
В началото на лятото на 1979 г. Дейвид е на двадесет години и има проблеми. Детството му не го е научило да се справя, както трябва с живота. Няма самоуважение и всичко, което е направил, за да има мир в себе си, е несполучливо. Чувства се не намясто и загубен. Дейвид се събира с приятели и вземат наркотици. Една вечер на поредното събиране един от приятелите му дава нещо твърде силно и той изживява своето ПБС (преживяване близко до смъртта). След това променя живота си.
ПБС
В следващия момент знаех, че карам колата на моя приятел. Мисля, че отидохме на север, минахме моста Макинау и се върнахме. Минахме през дома, където бях израснал, и видях моите родители да седят до входа. Почувствах се привлечен към дърветата. Можех да видя и да почувствам силата им. Видях корените им да навлизат под почвата дълбоко в земята.
Събудих се на същия стол, на който моите приятели ми казаха, че са ме оставили преди малко. Можех да почувствам как органите на тялото ми работят – както всеки един поотделно, така и всички заедно. Не виждах приятелите си наоколо. Можех да виждам във всички стаи на къщата едновременно. Стереоуредбата свиреше, а звукът беше твърде силен за мен. Понеже не видях никого наоколо, станах и се опитах да спра музиката, но не успях. Независимо какво правех, музиката продължаваше да свири. Извиках моите приятели, но никой не дойде. Опитах се да изключа уредбата, но отново не стана. Всеки път, когато се опитвах да докосна кабела, за да го дръпна, не можех да го хвана. Продължаваше да си свири и звукът ме подлудяваше. Обиколих цялата къща, крещейки, че музиката е твърде силна, но не бях чут. Молех се да спре. Опитах да изляза, но не можех да почувствам дръжката на вратата. Видях дневната Светлина, но не можех да изляза. Накрая се скрих в банята в неуспешен опит да избягам от шума. Погледнах в огледалото и не можах да се видя. Това ме изплаши ужасно.
Върнах се обратно във всекидневната и видях тялото ми да седи на стола. Изглежда бях заспал. Чудех се как може да гледам себе си. Обзе ме страх, защото можех да се видя отвън, от всички възможни ъгли, с изключение на вътрешния ъгъл, от който бях свикнал да се гледам. Бях сам, объркан и много уплашен. Опитах се да се върна в тялото си, но не успях. Не можех да докосна и земята. Движех се във въздуха. Качих се на едно място над тялото си и все едно се закачих там. Повече не можех да мърдам. Повиках за помощ и никой не дойде. Опитах се да изляза, но не успях да докосна дръжката на вратата. Бях уплашен, сам и не знаех какво да правя. Не разбирах какво се случва.
Помолих Бог да ми помогне. Тогава не вярвах в Бог – бях му ядосан заради гадния живот, който имах. Помислих си, че ако Бог наистина е всемогъщо и всезнаещо същество, както ми беше казвано че е, той няма да ми позволи да преживявам болката, която изпитвах през живота си. Помислих си, че ако има време, когато съм имал нужда от Бог, то това е сега! Не бях разочарован от резултата на моята молба за помощ. Погледнах към вратата и видях едно красиво същество да стои там. Неговите крака не докосваха пода. Те се сливаха с въздуха. То изглеждаше едновременно мъжко и женско и беше младо. Косата му беше къдрава и беше горе–долу на моята височина. Имаше и сияние около него – зелено близо до него, после синьо и после чисто бяло по крайните части. То каза: „Аз съм тук, за да ти помогна“, но когато говореше, устата му не мърдаше. Всъщност не го чух с ушите си, а почувствах какво казваше.
Когато това същество ми проговори, вече не се чувствах уплашен. Почувствах мир и утеха, каквито не бях чувствал преди. Мирът, който търсех през целия си живот. Чувството ми беше познато, все едно го бях чувствал и преди, но не в този живот.
Прекрасното същество се обърна към мен с име, което не запомних. Казах му, че сигурно е объркал човека и че това не е моето име. То се засмя и каза, че съм бил голям учител и че просто съм забравил кой съм бил. Не му повярвах, защото тогава не знаех със сигурност какво имаше предвид, и ако бях такъв голям учител, нямаше да имам всичките проблеми, които имах. Чувствах се зъл, защото така ми казваха много хора.
То ми каза името си, но не го запомних. Каза ми, че е бил с мен винаги и ми каза, че знае, че съм имал труден живот и че ще ми помогне да разбера защо, ако наистина искам. Каза ми, че ще ми помогне да си припомня кой съм аз. Каза, че ако не му вярвам, ще ми докаже, че знае всичко за мен. Разказа ми неща, които бях направил като дете, които ми доказаха, че е бил винаги с мен. Каза ми неща, за които само си бях мислил. Каза ми, че мога да отида, където поискам и че ще ми покаже как, ако пожелая. Каза, че ако искам, мога да се върна и да видя тялото си. Моето тяло е добре, защото все още съм свързан с него.
Приказвахме телепатично. Изражението на лицето му беше щастливо през цялото време. Казах му, че искам да видя пирамидите и югозападните щати. Каза ми, че всичко, което трябва да направя, е да му се доверя, да си помисля къде искам да отидем и ще отидем. Помислих си за пирамидите и бяхме там на секундата. Не знам защо избрах точно тях, мисълта просто се появи в мен и я избрах. Докато бяхме там, то ми разказа няколко неща за тях, които не си спомням сега. Иска ми се да си припомня какво ми беше обяснило, защото знаех че е от голямо значение и беше свързано с бъдещето на човечеството.
Като свършихме с Египет, отидохме към югозападните американски щати. Летяхме бавно, за да разглеждам. Исках да видя планетата с очите, които имах тогава. Видях държавите от Далечния изток и Тихия океан. Ставаше нощ в югозападните щати и видях нещо, което съществото ми каза, че е енергия, излъчвана от почти всичко, което виждахме, и най-вече от растенията и животните. Енергията беше най-силна, където имаше най-малко хора и най-слаба, където имаше сгради и градове. Енергията в градовете беше от хората, които живееха там. Обясни ми, че хората са основните производители на енергия в градовете и поради тяхното сравнително ниско вибрационно ниво, енергията в градовете е ниска. Но можех да видя и по-високи източници в градовете. Показа ми хора, които имаха по-високи енергийни нива и някои от тях всъщност приказваха със съществото, с което бях. Видях и тъмни души, свързани със Земята, които отказваха да отидат към Светлината. Те се молят за енергиите на хората, докато са в човешка форма, и се опитват да използват тези души, за да предотвратят еволюцията на Духа. Каза ми, че аз съм предпазен от тези тъмни души, когато избера да се фокусирам в Любовта в мен. Те не се и опитваха да ни засегнат, всъщност ни хвърлиха противни погледи и си отидоха. Каза ми, че ще ги разпознавам, като ги видя, и да им казвам да отиват към Светлината. Светлината е вход към мястото, където всички души отиват, ако изберат.
Също можех да видя и енергия около хората, на всички различни нива и цветове. Съществото ми обясни човешката енергия. То каза, че енергията, идваща от хората, е това, което Духовете използват, за да преценят Духовното състояние на отделните хора. Каза, че колкото по-светъл и по-бляскав е цветът, толкова по-напреднал е Духът. Каза, че виждането на „аурата“ около Духа е полезно, за да се прецени колко трябва да работи определен Дух за своето развитие. Каза, че по-високите същества знаят къде да отидат и какво да направят, за да помогнат на душа, свързана със земята, да напредне, ако тя поиска. Каза ми, че всички души имат тази енергия и затова можех да я видя във всеки. Каза, че съм бил със същия вид енергия като него, но моята вибрация е по-ниска, когато съм в човешка форма, и че с времето моята енергия ще се покачи и ще достигне неговата, при условие, че съзнателно развивам душата си.
Каза ми, че има много неща на тази планета, които Духовете могат да видят, но хората със своите очи – не, защото техните вибрации са твърде ниски. Показа ми живот в дърветата, който можех да видя като Дух, но не можех да видя от моята човешка форма. Обясни ми, че същества с по-високи вибрации живеят на Земята, но не са хора, те са част от самата Земя. Обясни, че тези същества са били пазачите на физическия живот на планетата. Каза, че тези същества се грижат за това, което ние наричаме природа. Има същества, които се грижат за растителния живот, за минералния живот и за водния живот. Тези, ниско в йерархията същества, работят заедно, за да осигурят, че всички аспекти на природата са запазени и остават здрави. Когато планетата се развива, тези етерни същества са съществата, които запазват баланса в природата.
Обясни ми, че планетата, която ние наричаме Земя, си има истинско име и че я наричат Гая. Тя има собствени енергии и е живо същество. Попитах го дали можем да видим тази енергия и то ми каза, че трябва да се отдалечим от Гая, за да я оценим и да я видим. То каза, че хората са тези, които могат да променят енергията на Гая чрез избора си. Ако изберат да живеят в хармония с нея, това е добре за Гая, а ако я обидят, те я нараняват и променят вътрешната ѝ структура. Беше ми показан пример как хората обезлесяват планетата и намалят енергията по-бързо, отколкото може да се напълни отново. Каза, че Гая била много силна, но е отслабнала, понеже хората използват ресурсите по начин, несъответстващ на законите на вселената.
Попитах го дали можем да отидем в космоса и да видим енергията на Гая и то каза: „Да, няма ограничения къде можем да отидем“. Съсредоточих се, доверих му се и след това отидохме в космоса. Далече от планетата можех да видя Гая, цялата. Беше толкова красива. Можех да видя аурата ѝ. Повлия ми силно. Почувствах дълбока Любов към това красиво място. Можех да чуя Гая как се движи и съществото ми каза, че звукът е енергията, която се влива и излива от нея. Гая е най-уникалната планета, защото е проектирана за хората да живеят вечно. Била е създадена, за да може Духът да играе, да се учи и да расте. Каза, че балансът в природата на Гая позволява на Духа да бъде в човешка форма, когато той живее в хармония с природата.
Природата съществува, за да компенсира намалената вибрация, и е създадена достатъчно добре за Духовете да се приспособят към физическа човешка форма, докато все още имат достъп до енергия, която ще им помогне да се развиват. Обясни ми, че хората са проектирани от Бог да живеят вечно на Гая и не са определени да „умрат“.
Каза, че „умирането“ е създаден от хората земен термин, който означава малко в света на Духовете. Причината, поради която хората умират, е, че те са се отдалечили от баланса в природата и са си позволили да се влияят от това, което създават, с което се нарушават природните закони на вселената. Каза, че те трябва да се научат отново на хармоничния баланс, ако искат да оцелеят като раса и да живеят на Гая завинаги. Каза, че все още е възможно за хората да се научат да живеят в тази хармония и че това е следващата най-голяма цел за хората на Гая. Хората ще осъзнаят какво причиняват на Гая и трябва да възвърнат хармонията, но преди това ще има големи щети.
Пътувахме покрай всички планети в нашата слънчева система. До всяка планета можех да чуя енергията, точно както при Гая. Видях аурите и Духовете на всяка една. Моят приятел ми каза, че всички планети са места за Духовете да живеят, да се учат и развиват. Видях големи градове на всяка една от тези планети. Обясни ми, че другият живот във вселената не е необходимо видим, защото съществата били с по-високи вибрации и за да ги видят, повечето Духове в човешка форма трябва да придобият по-високи вибрации. Съществото ми каза, че всяка планета си има тема за учене и всяка една от тях може да бъде избрана от една душа, когато сме между физическите животи. Каза, че практикуваме на другите планети, за да сме готови да живеем на Гая. Каза, че Гая е най-върховното преживяване за една душа, защото нашите души растат на нея по-бързо, отколкото където и да е другаде. Уроците, които трябва да научим, са трудни без физическа форма.
Обясни как ние си избираме физическия живот на Гая. Обясни ми как аз съм избрал родителите си, за да мога да науча това, от което съм имал нужда, за да се развия достатъчно и да се върна обратно, и да извършвам Духовна работа на Гая, след като достигна определено ниво на развитие. Каза, че ми е казано за всички тези неща, за да мога да помогна на душите да се съберат и да възвърнат хармонията на Гая.
Обясни ми някои неща за Бог, които не си спомням. Имаха общо със вселената, размера и структурата ѝ. Спомням си, че каза, че Бог не може да се види, защото той е навсякъде. Каза ми, че Бог обича дълбоко Гая, толкова, колкото един мъж обича своята жена. Говореше и за Иисус също – учител, когото Бог е пратил на Земята да научи хората как да се държат един с друг и да намерят пътя си обратно към хармонията помежду си и с Гая. Каза ми, че Иисус е съществото, на което Бог е поверил грижата за развитието на душите. Той е с най-високата вибрация. Бог има към Него най-голяма благосклонност, защото той е бил най-добрият пример какво могат да направят хората. След това отидох да видя Иисус. Видях неговата Светлина. Тя беше най-чистата, която бях виждал. Нямаше нужда от думи. Имаше само усещане за любов, което не мога дори да започна да описвам.
Беше ми казано, че да се обичаме един друг е това, което душите трябва да правят, за да може мирът и хармонията да възтържествуват на Гая.
Има йерархия във вселената, посветена на запазването на хармонията в нея. Хората са основна част от тази хармония и свободната воля, която имаме, е част от душата, позволяваща ни да помагаме на вселената. След като ми обясни тези неща, можех да видя цялата слънчева система напълно оцветена. Планетите бяха в една линия и виждах всяка една от тях. Почувствах се благословен и важен. Беше ми даден велик дар и не разбирах защо. Ето, движех се в пространството, човек, който е кривнал от пътя и причинява болка на другите души, и въпреки това нито веднъж не ме питаха какво съм направил. Дадени ми бяха отговори на въпроси, търсени от повечето хора цял живот.
Благодарих на това обичащо същество за обясненията и показаното. То каза, че има още да ми говори, ако съм готов да го преживея. Казах му, че съм готов. Не знам защо аз бях избран, но и не питах. Не ми се стори важно тогава.
Отправихме се обратно към Гая. Отидохме на място в сенките на Гая, голям град в облаците. Имаше красиви бели сгради, докъдето стигаше погледа ми. Видях Духове да живеят там, всички от които имаха вибрация, но нямаха физически тела. Те влизаха и излизаха от сградите, за да работят и да играят. Видях едно място, където Духовете отиваха да вземат това, което си мислех, че е вода. Нямаше превозни средства. Духовете се движеха по същия начин като моя приятел и мен – летейки. Градът нямаше граници. Беше място, пълно с живот от всякакъв вид. Имаше природа, много чисти растения, дървета и вода, точно както на Гая, но по-чиста. Природата беше напълно съвършена. Не беше развалена от човешки действия. Беше точно като Гая, само без неприятностите и лошото. Почувствах, че е това, което се нарича рай с човешки думи.
Духове пристигаха и си отиваха от Гая и в града. Можех да позная развитието на Духовете, които се движеха между Гая и града, по енергията, която излъчваха. Видях, че животните също отиват и се връщат, както хората. Видях много Духове да напускат Гая с водачи, а видях и Духове да се връщат към Гая без водачи. Съществото ми каза, че някои от Духовете, които минаваха, са тези, които работят с хората. Можех да разпозная Духовете, които вършеха тази работа, и Духовете, които идват към големия град, за да бъдат заредени отново и да се върнат на Гая, да живеят и да се развиват. Можех да почувствам чувствата на тези, идващи обратно за зареждане. Някои от тях бяха тъжни, бити и уплашени, подобно на това, както аз се чувствах преди.
Съществото ме заведе в една от по-големите сгради. Вътре видях много Духове да работят. Те правеха неща, подобни на тези на Земята. Като вървяхме край тях, ме гледаха. Мисля, че ме оглеждаха заради съществото, с което бях. Качихме се нагоре по стълбите и видях Духове, които ме познаваха. Те ме поздравиха и ме попитаха как съм. Дадоха ми съвети, които не помня. Мислех, че ще ми бъде възложена задача, но съществото ми каза, че трябва да направя нещо специално преди това.
Изпаднах в екстаз. Бях в рая въпреки всичко, което бях направил през живота си на Гая. Изживявах това, за което повечето хора само мечтаят. Любовта, която изпитвах там, беше същата Любов, която почувствах, когато видях Иисус. Търсех на Гая точно това място, където бях тогава. Търсех на Гая чувството, което имах в този миг. Намерих това, което търсех през целия си живот. Бях наистина щастлив. Бях у дома и го знаех. Бях готов да остана и да върша, каквато работа ми се даде.
Моето същество ме заведе до една друга сграда, която беше по-важна и по-голяма от останалите и имаше най-зелените листа, които съм виждал, растящи по нея, украсявайки я като олтар. Влязохме вътре през две врати, излъчващи живот. Вътрешността беше от живо дърво. Заведе ме до две големи врати и ми каза да изчакам на пейката, докато е вътре. След известно време то излезе от стаята. Каза ми да вляза вътре, че ще ме чака и да не се притеснявам. Предупреди ме да бъда честен със съществата в стаята. Каза, че те не са съдии, но те са тези, които преценяват развитието на душата според историята ѝ. Каза ми да си спомня кой съм и да не се страхувам. Знаех, че трябва да се откъсна от това същество рано или късно, но бях благодарен, че то ще ме чака. Малко се страхувах да го напусна, но почувствах, че съм защитен и знаех, че е така.
Влязох вътре и видях група от няколко Духове, седнали на маса, направена от бляскаво дърво и съвършена във всяко едно отношение. Духовете около масата имаха най-високата вибрация, която бях виждал досега, с изключение на Иисус. Погледнах тези същества и ги разпознах. Не знам откъде ги разпознах, но имаше нещо познато във всички. Те просто ме гледаха. Изведнъж видях моите родители на Земята, преди да се родя. Видях как те тръгнаха заедно и видях как родиха моя брат и сестра преди мен. Видях техните положителни и негативни страни и ги прецених според това, което имах нужда да науча да правя на Гая. Съществата ме попитаха как и защо съм избрал тези определени родители и поискаха да им кажа. Не знам откъде ми дойде, но им казах как и защо и те се съгласиха с мен. Избрах ги, за да им помогна по пътя им и да се поуча от тях.
Видях моята душа да отива към майка ми и да влиза в нея. Видях се да се раждам от гледната точка на наблюдател и в същото време преживявайки го. По-нататък видях целия си живот като наблюдател и от гледната точка на тези, на които моите действия са повлияли. Почувствах пряко как те са повлияни от нещата, които съм им направил. Видях положителните и лошите неща все едно, че наистина се случваха. Нищо не беше подминато или представено неточно.
Изпитах трудността да се родя отново. Изпитах напускането на рая и пътя към Гая. Видях се като безпомощно пеленаче, което се нуждаеше от майка си за всичко. Изпитах Любовта на баща ми, както и неговия гняв. Изпитах Любовта на майка ми, нейните страхове и гняв. Видях всичко добро и лошо от детството си и отново преживях, каквото бях причинил на другите. Усетих всички мои чувства и тези на душите, които бях наранил и обичал. Разбрах дълбокото значение на изборите, които правим.
Научих колко силни сме хората и как можем да влияем един на друг по положителен и отрицателен начин. Беше страхотно да видя как моите невинни действия имаха толкова силно влияние върху души, на които си нямах и представа, че въздействам. Преживяването беше такова, че никога няма да го забравя. Изпитах всички чувства от моя живот за кратко време от човешка гледна точка. Където бях аз, времето нямаше значение.
Можех да видя как и защо съм станал такъв, какъвто бях на Гая. Всичко, което бях направил през моя живот, влияеше на еволюцията на душите около мен. Видях причините за всички мои положителни и отрицателни действия. Това не беше забавно преживяване. Можех да видя колко е хубаво, ако изберем да действаме положително спрямо другите хора през повечето време.
След това съществата в стаята ми задаваха въпроси за това какво съм видял и как съм се почувствал от моя живот досега. Знаех, че трябва да дам честна оценка – не можех да лъжа. Колебаех се, когато ме попитаха дали съм въздействал на другите повече положително, отколкото негативно. Мислех да излъжа. Тези същества знаеха какво си мисля и трябваше да им кажа, че можех да се справя по-добре на Гая. Знаех за какво бях отишъл на Гая и бях по моя път да го направя, но не го бях завършил. Те се съгласиха и ми казаха, че имам все още много неща да направя, и че може би искам да се върна и да ги осъществя. Разбират, че е трудно за мен, но е необходимо за вселената да завърша нещата. Казаха, че може би ще е мъдро да се върна и да живея живота си, както преди това съм го планирал. Казаха, че съм си поставил благородни цели и случките в моя живот са ги постигали. Преди това съм отишъл на Гая, за да се уча и да споделям с другите даровете, които съм събрал през моите няколко живота. Казаха, че съм нужен на Гая, за да помогна на душите да върнат себе си и нея в хармония. Имам голям потенциал да въздействам на другите души, да им помагам да се развиват, и Гая е най-доброто място да правя това. Казаха ми, че събитията, които съм преживявал досега, са ме подготвяли за голям принос за вселената, и преживяванията ми не трябва да бъдат приети като лична обида по никакъв начин. Не исках да го приема. Исках да остана. Казах им го. Изморен съм и исках да остана, защото животът на Гая е труден. Чувствах, че връщането обратно ще е опасно за вселената, защото не бях израснал достатъчно в моето Духовно развитие. Те казаха, че това е точно причината, поради която ще е в мой най-добър интерес да се върна на Гая. Казаха, че съм по-напреднал, отколкото съм си мислел. Казаха, че е възможно да остана, но ще трябва да свърша моята работа на Гая рано или късно. Този вид работа, която ми е писано да свърша, може да се свърши само на Гая. Можех да остана, ако бях избрал това, но така само ще удължа завършването на това, което трябва да направя за вселената. Обясниха ми, че най-бързият начин да завърша работата си, е да се върна на Гая възможно най-скоро. Бях потресен. Прибягнах до уговорки, но нямаше ефект. Все още не ми харесваше да живея на Гая и не исках да се връщам. Тези същества ме разбраха, но останаха непоколебими. Трябваше да взема решение, което наистина беше най-трудното.
След ПБС
Върнах се обратно на Гая и сега живея живота, който ми беше даден по-късно в моето преживяване. Вярвате или не, накрая го отхвърлих като наистина живо „пътуване“. Чак след като пораснах повече, осъзнах дара, който ми беше даден. Споделям това преживяване, защото чувствам, че задвижва мисълта и подпомага избори, които да влияят на планетата положително. Ако научих нещо от него, то е, че всеки един избор, който правим, е съответно записан и ще се върне отново, когато напуснем Гая. Моята цел е да предпазя хората от болката, която аз изпитах в моя преглед на живота, и да ускоря развитието на хората, помагайки на Гая, както и на вселената.
Имах преживяване близко до смъртта и ми беше даден избор да се върна на планетата отново. Избрах да се върна от Любов към нея – толкова голяма, че да се откажа от мястото „у дома“. Направих го също, за да помогна да излекуваме мястото чрез споделяне на това, което съм видял, и чрез изборите, които правя (надявам се любящи и мили). Без свободната воля да се върна, аз нямаше да съм тук във физическия свят и да правя това, което правя. Физическата болка, войната, бедността, епидемиите, ужасът, изнасилванията, убийствата и т. н., които са на тази планета, са следствие от свободните решения на хората, които идват тук, за да се учат и да се развиват. За съжаление ученето създава бъркотия и физическата болка е част от нея. За мен има логика, че същата тази концепция за свободния избор, е инструмент за почистване на бъркотията.
Оприличавам го на ходене на палатки и на избора да почистим или да не почистим мръсотията след себе си. Ако изберем да я почистим, това ще помогне на планетата да остане, както е, защото не допринасяме към мръсотията. Ако не почистваме, прибавяме към мръсотията. Ако почистваме нашите и други мръсотии, допринасяме за излекуването на планетата.
В моето ПБС ми беше показано, че има много души в „рая“, които са повече от желаещи да дойдат на това място, независимо от състоянието, в което се намира. Беше ми показано, че ако избера да не се връщам, ще бъда в училищата в рая, работейки върху своето развитие, което трябва да постигна независимо от формата, в която съм. Това беше привлекателен избор, но имах проблем с това колко дълго ще ми отнеме да порастна достатъчно, за да правя това, което моята душа иска да прави. (Имам неутолима жажда да преживея други места в други вселени и да направя това, което ми трябва, за да се развивам повече). Условието е, че трябва да е сигурно, че душата ми има способностите за това. По мое разбиране, една душа може да избере да остане в рая и да действа на нивото, на което е тя, до безкрайност, но аз търся повече, защото знам, че без съмнение има още.
За да може Земята да започне да се чувства и да изглежда като рая, трябва да пресъздаваме ОНАЗИ Любов тук. Бих желал да го видя на тази планета и знам, че може да се случи. Ако се налага, ще идвам на Земята, колкото пъти е необходимо.