Деца - Преживявания близки до смъртта
ПБС на Лаура (3 години и половина)
Моят баща в необмислено и пияно състояние на гняв ме изнасили, прави анална любов с мен и ме преби до смърт по средата на нощта. В този краен изблик на болка повиках Бог и в този момент бях откъсната от живота.
Като умрях почувствах, че ангели с широки многоцветни дрехи ме издигат нагоре. Не знаех къде ме отвеждаха, носеха ме все по-нависоко в небето. Накрая стигнахме едно място, където празнотата придоби форма на огромна маса от облаци, върху които вървяха други ангели, въпреки че те също летяха във въздуха.
Ангелите, които ме носеха ме оставиха на един красив женски ангел, чиято излъчваща любов беше по-силна от тази на всички около нея. Тя ми каза с глас, чиято сладост и тон са непознати на Земята, “Кажи ми твоята история”.
Казах й, но не с говорими думи, ами с мисли, “Ще ти кажа, но сега имам нужда от почивка”.
Моят дух нямаше никаква енергия, дори не можеше да отговори на тази обичаща дама.
Бог в манифестацията на безкрайна светлина се появи на моята лява страна и бях погълната във формата на всесилна и всеподхранваща любов. Това божествено създание се появи като масивна колона от златна светлина, с внушението на човешка форма във вътрешността. Видях и почувствах неговата светлина, чувствах се сякаш бях в топла баня, която напълно ме излекува и ме защитаваше. Не исках никога да си тръгвам. Не си приказвахме, но в тези безкрайни моменти придобих знания, които ми позволиха да се върна обратно на Земята и да завърша живота ми.
След като мина този безкраен момент, тогава започна битка за моя живот между ангелите и докторите на Земята. Всеки път когато докторите удряха гърдите ми, моя дух се изсмукваше в тялото ми за частица от секундата, само за да бъде върнат обратно от ангелите. Те ме държаха за крака, борейки се да не ме пуснат обратно. Най-накрая докторите ме ударих за последен път. Чух ангелите да казват, “Те са по-силни от нас” и бях изсмукана обратно в тялото ми, стоях изправена, виках и изгубих съзнание.
До този ден винаги имам чувството, че трябваше да се върна обратно, че имаше още нещо, което трябваше да направя там преди да се върна. Чувството на незавършеност ме държи наполовина в другия свят през цялото време.
ПБС на Клара (10 години)
Бях в пети клас, когато се разболях и имах огромна болка на дясната ми част. Моя учител си помисли, че е само болка в стомаха и я игнорира. Два часа по-късно бях откарана спешно в болницата. Бях ужасена и се молех да отида вкъщи. Борех се с маската от етери, когато това се случи. Една секунда бях будна, уплашена до смърт, следващата секунда падах направо надолу в една черна дупка, сякаш в кладенец.
Имаше шумни звуци като бръмчене и звънене и стържене на метал, после бях горе на тавана и гледах надолу към мен. Почувствах се сякаш се бях разстелила навсякъде по стаята като пара или облак. Гледах как докторите имаха една квадратна зелена машина, доведена в стаята от една сестра, и после работеха с нея върху мен. Имаше няколко сестри.
Изведнъж стоях сама в една стая с големи тежки врати, водещи в други стаи. Някой дойде към мен. Не го видях. Само чух гласа му. Той ме проведе през нещо като тунел. Мисля, че вървях, но моите крака не докосваха пода. Изведнъж чух нещо, което звучеше като детска площадка голяма, колкото един град пълна с деца, които се смеят и играят. Като ги чух се успокоих. Друг мъж се приближи към нас. И него не го видях. Той попита този, който ме водеше, коя съм и после си отиде. Като се върна той каза на мъжа, който беше с мен, че трябваше да се върна обратно, че те не бяха готови за мен все още.
Бях отведена по един тротоар до една голяма сграда с големи врати. Влезнах вътре и видях хора навсякъде да работят и да правят разни неща. Откараха ме в една голяма с цветовете на дъгата бяла стая и ми казаха да седна на едни стълби, които водеха до един голям бял стол и да чакам там някой, който трябваше да приказва с мен. Той излезе от една врата на другия край на стълбите, стигна до стола над мен и седна. Беше облечен в бяла, с дълги ръкави, до пода широка дреха с широка златна връзка около кръста. Носеше сандали. Неговата тъмно кафява коса беше дълга до раменете. Имаше дълго лице, широка брада, тъмни очи с черно около двата клепача, все едно с молив за очи, но не беше така. Неговата кожа имаше мургав тен и неговите очи бяха като течна любов. Той общуваше като ме гледаше. Никакви думи не бяха изговорени, понеже можехме да чуем нашите мисли. Той ми каза какво трябва да направя с живота ми и ме накара да отида до другата страна на стаята и да погледна нещо като телевизор, за да мога да видя бъдещето ми. Това, което видях, ме направи много щастлива. Този мъж, който вярвам че е Исус Христос, каза че когато се събудя в болницата ще забравя какво трябва да направя в моя живот.
“Нищо не може да се случи преди неговото време”, предупреди той.
Като напусках стаята, той каза, че трябва да се подчиня на неговите команди, ако исках да се върна обратно.
Като се съживих една сестра седеше до мен на леглото и каза, “Слава Богу най-накрая се събуди”. Казах на доктора, че го видях да работи върху мен и цвета на машината докарана в стаята за опериране. Той не знаеше какво да каже.