ПБС България
Преживявания Близки до Смъртта

Карлос В - Преживявания близки до смъртта

Въведение

Ако липсата на слънцето през нощта ви кара да плачете, няма да можете да видите звездите. Ако стоиш на пътя, винаги гледай към това, което ще извървиш и обърни гръб на това, което вече си извървял. ~ Стара китайска поговорка

Тук ние ще обсъдим част от това преживяване по време на онези девет дни, през които бях в несъзнание.

ПБС

Случи се рано сутринта на 6-ти Януари 1995, точно след като се събудих за рутинните ми задачи. След като изкъпах и закусих, изгубих съзнание за девет дни, когато се събудих от пътуване ми след смъртта.

Казаха ми, че съм бил откаран в най-близката болница до моята къща по това време, това е болницата “Сан Блас”, не далече от Лома Дел Есте, Валенсия, Венецуела. Беше публичен празник - Деня на Поклонението. Бях допуснат до спешното клинично мъртъв, без жизнени знаци. По това време нямаше специалисти в неврологията на служба, но въпреки това те докараха неврохирург от Каракас, точно пристигнал от Валенсия, др. Арауджо, който започна с краниотомия (отваряне на черепа), поради лоши синуси, който бяха заразили мозъка ми с гной. Изкараха 250 сентилитра (2,5 литра), всичко това заради запушване на носната ми кухина от както бях дете, за което не знаех.

Не знаех какво става с мен, докато не дойде деветия ден, когато се събудих и двама хирурзи, единият от тях беше др. Арауждо, ми казаха: “Спокойно, току-що ти направихме мозъчна операция”. Свързах се с една от дъщерите ми, която живееше в чужбина, да й кажа довиждане, защото живота ми беше на карта. Девет от десет човек умират в такива случаи. Положението ми беше толкова зле, че дори докторите подготвиха семейството ми за погребение. Тази идея се разпространи бързо чрез посещаващи професори/учители, приятели и познати, на които им беше казано, че ще ми е трудно да оцелея, като например професор Реквена и жена му, които пристигнаха от Маракей и се сбогуваха с мен два пъти, като се подкрепяха.

Въпреки това, какво ставаше с мен? Какво преживявах? Какво се случи с мен? Това е което мога да си спомня: Винаги имах представата, че съм сънувам, че спа. Не само си спомням минаването през черен тунел, но през тунел със светлини от широк диапазон на цветове. По време на целия път многобройни гласове можеха да се чуят, казвайки ми: Нищо, което е на Земята не принадлежи вече на теб, всичко е времено. Това не са твоите деца, просто роли, които се играят, всичко е времено, твоя успех е свързан с начина, по който си играл ролята си, зависи от това как си се държал. И изведнъж нещо като екран се отвори и те ми казаха: Това е всичко, което си направил досега. Спомних си сцени от моя минал живот от както бях две годишен. Те ми казваха: Тук не си успял, тук сгреши, тук можеш да видиш допуснати грешки, тук са добрите дела.

Беше невероятно, защото ми напомни на лоши моменти от живота ми, на скръб, моменти на нечистота и всичко поради простия факт, че не обръщах внимание на това, което бях предопределен да върша, поради това, че не можех да се справя с моята слабост, емоциите. Почувствах се лошо, когато осъзнах всичкото страдание, което бях причинил на другите и на мен си, научих се как да интерпретирам кармичния закон и неговите последици.

Беше ми посочено отново и отново, че всичко във физическия/земния свят е временно и че трябва да се освободим от всякаква зависимост, условност или привързаност или каквото и да е, защото те ни пречат да растем и да се развиваме и причиняват скръб. Беше ми напомнено за важността да не ставаме прекалено привързани към илюзорни фигури, характеристики, към роли, които се играят, беше ми наблегнато на важността да се прави добро без да се създава зависимост или искания. Беше ми подчертано, че съществуването на тази планета трябваше да бъде според това, че човек трябва да се възползва от дадените възможностите без да причинява болка на другите, ами обратно, позволявайки любовта да се открие, уважавайки чувствата на всеки един, да не лъже другите, да се учи да бъде истински, да не позволява да се вкопчва във въображаемото. Беше ми казано: Нищо няма да вземеш със себе си, само каквото си направил за твоето собствено развитие. Всички земни неща остават там, не се привързвай към тях, използвай ги без да причиняваш болка, без да създаваш зависимост за тебе.

Ясно си спомням как пристигнах на едно място с красива светлина, разкошно блестяща, където много хора, които влизаха в приемна зала се събираха. Огромна зала, добре декорирана. Не познавах никой от тях. Чувах много гласове, музика на небесните тела, красива музика, не много добре позната, много хармонична, Много вибриращи същества облечени в бяло було, някои други в жълто.

Някой се приближи към мен и ми каза: Твоя престой тук ще е кратък. Някой те чака и иска да ти каже довиждане. Това е последния ти шанс. Той ще дойде скоро. Само трябва да отидеш в онази стая, в която той ще влезне. Точно тогава чух как някой викаше и как те казаха: Има някой, който иска да те поздрави и да ти каже довиждане. Това беше последния път, когато ти ще го видиш. Това е твоя дядо Абрахам.

Вратата се отвори и дядо ми дойде, светейки. Прегърна ме и приказвахме. Спомням си че ми каза: Дойдох да кажа сбогом. Няма да ме видиш отново. Други задължения ме чакат. Пази се и следвай пътя си. Каза ми и други неща, но не си ги спомням точно. Прегърна ме отново. Видях как вратата се отвори и той напусна, оставяйки ме тъжен.

Въпреки това, някой ми взе ръката и ми каза, че трябва да се връщам, че имало твърде много неща да свърша. Както моя път тук, пътя ми обратно беше през блестящи цветни светлини, и по-точно зелени, жълти и сини, сякаш си взимах душ от светлини и тя ми даваха огромен мир. Не разбрах защо, но когато се върнах, някой ми каза, че вибрациите на цветовете, излизащи от светлините са причинени от молитви и групови медитации, молещи се за мен, според техния неговия водач. Признавам си, че никога не ме беше страх, ами обратното, това пътуване и близост до смъртта причиниха големи промени в мен. Преживях трансформация, по-финна от това да бъда в това измерение. Знаех как да изпълня мисията си, как да бъда по буден в моите връзки, с добри обноски, и как да работя по-усилено върху откъсване/непривързаност и зависимост.

Лиценз

Не е с отворен лиценз. Не може да се използва за комерсиални цели.

Оригиналният авторът има пълни права.

Линкове