Бети Ийди - Преживяване близко до смъртта
Въведение
Бети Ийди умира на 18.11.1973 г. поради усложнения след операция. Връщайки се към живота, Бети страда от депресия. Tолкова болезнена е била раздялата ѝ със Светлината на Любовта, която тя e преживяла по време на клиничната си смърт. Двадесет години по-късно, след като споделя историята със семейството и приятелите си и с болни от рак, Бети е била подтикната да запише своето преживяване, за да сподели красотата му с по-широка публика. Следват най-добрите моменти от нейното ПБС.
ПБС
Бети напуска тялото си през гръдния кош и се носи над леглото. Три същества, приличащи на монаси, се появяват, които тя различава като нейни ангели–пазители. Казват ѝ, че са били с нея през вечността и че тя е умряла преждевременно. Притеснена за семейството си, което е оставила, тя отива като Дух до дома си, за да ги види, но открива, че те не могат да я видят. После Бети се завръща в тялото си, където я чакат нейните ангели-пазители.
Следват собствените думи на Бети.
Видях върха на Светлината в далечината. Черното пространство около мен започна да приема формата на тунел и почувствах, че пътувам през него с все по-голяма скорост, бързайки към Светлината. Бях инстинктивно привлечена към нея, въпреки че почувствах, че други може да не са. Като се приближих до нея, забелязах фигурата на един мъж, който стоеше в нея със Светлина, излъчваща се навсякъде около Него. Като се приближих още малко, Светлината стана по-ярка, неописуемо ярка, много по-ярка от слънцето и знаех, че земни очи в тяхното естествено състояние не могат да погледнат Светлината, без да се повредят. Само Духовните очи можеха да я изтърпят и оценят. Докато се приближавах все по-близо, започнах да се издигам.
Видях, че Светлината около Него беше златна, сякаш цялото му тяло имаше златен ореол, който се пръсна и се разпростря в ярка чудна белота, която се разшири на известно разстояние. Почувствах Неговата Светлина да се смесва с моята и почувствах моето светлинно същество да се привлича от Неговото. Сякаш имаше две светещи лампи в една стая и тяхната Светлина се сливаше. Трудно е да се каже къде едната Светлина свършваше и къде започваше другата. Те просто станаха една Светлина. Въпреки че Неговата Светлина беше много по-ярка от моята, осъзнах, че моята Светлина също ни осветяваше. И като се сляха нашите светлини, се почувствах така, сякаш пристъпих в Неговото лице и силна експлозия от Любов ме обля. Беше най-безусловната Любов, която някога съм чувствала. Видях Неговите ръце да се разтварят, за да ме приеме, и аз отидох в Неговата прегръдка и си повтарях: „У дома съм. У дома съм. Най-накрая у дома.“ Почувствах Неговия огромен Дух и знаех, че винаги съм била част от Него, че реално никога не съм била разделена от Него. И знаех, че бях заслужила да съм с Него, знаех, че Той е моят спасител, приятел и Бог. Той беше Иисус Христос, който винаги ме е обичал, дори когато си мислех, че ме мрази. Той беше самият живот, самата Любов и Неговата Любов ми даде пълна Радост, до преливане. Знаех, че Го познавам от самото начало, много преди моя земен живот, защото моят Дух Го помнеше.
През целия си живот се страхувах от Него и сега видях и знаех, че Той беше моят най-прекрасен приятел. Нежно, Той отвори ръцете Си и ме отдръпна назад достатъчно, за да видя Неговите очи, и ми каза: „Твоята смърт е преждевременна, все още не е твоето време.“ Досега нито едни изговорени думи не бяха влизали толкова дълбоко в мен, колкото тези. Дотогава не чувствах, че имам цел в живота си. Аз просто ходех без цел, търсеща Любов и доброта, но никога не знаех дали моите действия са правилни. Сега, в тези думи, почувствах мисия, цел. Не знаех каква е, но знаех, че моят живот на Земята не е бил безсмислен. Все още не беше моето време. Моето време ще дойде, когато моята мисия, моята цел, моят смисъл в живота се изпълнят. Имах причина да съществувам на Земята. Но въпреки че разбрах това, моят Дух се съпротиви. Това означаваше ли, че ще трябва да се върна? Казах: „Не, не мога да Те напусна сега.“
Той разбра какво имах предвид и Неговата Любов и приемане към мен нито за момент не се разколебаха. Моите мисли бързо летяха: „Това ли е Христос, Бог, съществото, от което се страхувах през целия си живот? Той изобщо не е това, което си мислех. Той е изпълнен с Любов.“ Тогава започнаха да идват въпроси в главата ми. Исках да зная защо умрях – не защо умрях преждевременно, но как моят Дух е дошъл при Него преди възкресението. Все още се затруднявах от ученията и убежденията от моето детство. Неговата Светлина започна да изпълва ума ми и на всички мои въпроси беше отговорено, дори преди да ги задам. Неговата Светлина беше знание. Имаше силата да ме изпълни с цялата Истина. Като добих увереност и позволих на Светлината да се влее в мен, въпросите ми идваха по-бързо, отколкото си мислех, че е възможно, и им беше отговорено веднага. И отговорите бяха абсолютни и пълни. В страховете си бях преценила погрешно смъртта, очаквах нещо, което не беше така. Гробът никога не беше предназначен за Духа, само за тялото. Не почувствах съдене за това, че съм правила грешки. Имаше го само чувството, че една проста жива Истина ги е заменила.
Разбрах, че Той беше синът на Бог, но и Той самият беше също Бог, и е избрал преди създаването на света да бъде нашият Спасител. Разбрах или по-скоро си спомних Неговата роля като създател на Земята. Неговата мисия беше да дойде в света, за да учи на Любов. Това знание беше по-скоро като припомняне. Знания се връщаха при мен още от времето, много преди моя живот на Земята, знания, които нарочно са били блокирани от мен чрез „завеса на забравата“ по време на моето раждане. Докато все повече въпроси напираха в мен, осъзнах Неговото чувство за хумор. Почти смеейки се, Той предложи да забавя темпото, и каза, че може да узная всичко, което пожелая. Исках да знам всичко, от началото до края. Моята любознателност винаги е била мъчение за родителите и съпруга ми, и понякога и за мен самата, но сега тя беше благословена и аз бях радостно разтреперена от свободата на учението. Бях учена от великия Учител! Разбирането ми в момента беше такова, че можех да възприема тонове знание мигновено. Беше сякаш да погледна една книга и да я разбера с поглед, въпреки че можех просто да седя, докато книгата се разкриваше пред мен във всеки един детайл, напред и назад, навън и навътре, всеки нюанс и възможно предположение. Всичко на мига. Когато разбирах едно нещо, още повече въпроси и отговори идваха в мен, всички насложени един върху друг и взаимодействащи си, сякаш цялата Истина беше вътрешно свързана. Думата „всезнаещ“ никога не е била толкова смислена за мен. Знанието проникваше в мен. В известен смисъл то стана мен и бях очарована от способността да разбера мистериите на вселената, просто като разсъждавах върху тях.
Исках да знам защо има толкова много църкви по света. Защо Бог не ни е дал само една църква, една чиста религия? Отговорът дойде при мен с най-чистото разбиране. Всеки един от нас, беше ми казано, е на различно ниво на Духовно развитие. Всеки човек е подготвен за различно ниво Духовно знание. Всички религии на Земята са нужни, защото има хора, които се нуждаят от това, което те учат. Хората от една религия може да нямат пълно разбиране за евангелието на Господа и никога няма да имат, докато са в тази религия. Но тази религия се използва като трамплин към по-голямо знание. Всяка църква изпълнява Духовни нужди, които вероятно други не могат да изпълнят. Нито една църква не може изпълни нуждите на всички на всяко ниво. Когато един индивид издигне нивото си на разбиране за Бог и неговия собствен вечен прогрес, той може да се почувства незадоволен от учението на неговата настояща църква, да потърси друга философия или религия и да запълни празнотата. Когато това се случи, той е постигнал друго ниво на разбиране и ще желае още Истина и знания и да расте. И с всяка стъпка по пътя, тези нови възможности да се учи ще бъдат давани.
Като получих това знание, осъзнах, че нямаме право да съдим никоя църква или религия по никакъв начин. Всички те са ценни от Негова гледна точка. Много хора с важни мисии са поставени във всички страни, във всички религии, във всяка спирка на живота и те могат да докоснат други. Има пълнота в евангелието, но много хора няма да я придобият тук. За да разберем Истината, ние трябва да слушаме Духа и да премахнем нашето его.
Исках да науча значението на живота на Земята. Защо сме тук? Както се наслаждавах на Любовта на Иисус Христос, не можех да си представя защо някой Дух ще напусне по свое желание този прекрасен рай и всичко, което той предлага: да обиколи светове, да създава идеи, да придобива знания. Защо някой ще иска да дойде тук? В отговор си спомних създаването на Земята. Всъщност преживях го, сякаш се случваше пред очите ми. Това беше важно. Иисус искаше да приема това знание. Той искаше да знам как се чувствах по време на сътворението. Единственият начин да направя това беше да го видя отново и да почувствам това, което преди съм почувствала.
Всички хора като Духове във времето преди човешкия свят са взели участие в създаването на Земята. Вълнувахме сме да сме част от това. Бяхме с Бог и знаехме, че той ни е създал, че бяхме Неговите собствени деца. Той беше доволен от нашето развитие и беше пълен с Любов към всеки един от нас. Иисус Христос също беше там. Разбрах, за моя изненада, че Иисус е бил отделно Същество от Бог, с Негова собствена Божествена цел и знаех, че Бог е бил нашият общ Баща. Моето протестантско възпитание ме е научило, че Бог Бащата и Иисус Христос са били едно Същество. Когато всички ние се събрахме, Бащата обясни, че като идваме на Земята за известно време, ще развием нашата Духовност. Всеки Дух, който трябваше да дойде на Земята, е помагал в планирането на условията на Земята, включително и на законите за смъртта, които ще ни ръководят. Те включваха законите на физиката, както ги знаем, ограниченията на нашите тела и Духовни сили. Ние помогнахме на Бог в развитието на растителния и животинския свят, които са тук. Всичко бе създадено от Духовна материя, преди да бъде създадено физически: слънчевите системи, слънцата, луните, планетите, живота на тях, планините, реките, моретата и т. н. Видях този процес и после, за да го разбера по-добре, ми беше казано от Спасителя, че създаването на Духа може да се сравни с нашите снимки – създаването на Духовното би било като ясна, ярка снимка, а Земята би била като неговия тъмен негатив. Тази Земя е само сянка на красотата и славата на нейното Духовно създание, но тя е това, от което се нуждаехме за нашето развитие. Беше важно да разбера, че ние всички сме помогнали за създаването на нашите условия тук.
Много пъти творческите мисли, които имаме в този живот, са резултат от невиждани вдъхновения. Много от нашите важни намерения и дори технологически напредък са били първо създадени в Духа. После индивидите на Земята са получили вдъхновението да създадат тези изобретения тук. Разбрах, че има жизнена връзка между Духовния свят и смъртния, и че ние се нуждаем от Духовете от другата страна за нашия прогрес. Също видях, че те са много щастливи да ни помогнат, по всеки възможен начин.
Видях, че преди живота ние знаехме и дори избирахме нашите мисии в живота. Разбрах, че нашите позиции в живота са основани на стремежите ни. Чрез божествено знание ние знаехме какви ще са много от нашите изпити и преживявания и се подготвяхме според тях. Ние се свързвахме с другите, с членовете на семейството и приятелите си, за да ни помагат да изпълним нашите мисии. Нуждаехме се от тяхната помощ. Идвахме като доброволци, всеки с желание да учи и преживее всичко, което Бог е създал за нас. Знаех, че всеки един от нас, който беше взел решението да дойде тук, беше смел Дух. Дори най-малко развитите сред нас тук, бяха силни и смели там. Позволено ни беше да действаме по своя воля. Нашите собствени действия определяха посоката на живота ни и ние можехме да променим или да пренасочим нашия живот по всяко време. Разбрах, че това е решаващо. Бог ни е дал обещанието, че няма да се намесва в нашия живот, освен ако ние не поискаме. И тогава чрез неговото всезнание Той ще ни помогне да постигнем нашите истинни желания. Ние бяхме благодарни за тази възможност да изразяваме свободно нашата воля и да упражняваме нейната сила. Това би позволило на всеки един от нас да придобие огромна Радост или да избере това, което ще ни донесе скръб. Изборът би бил наш чрез решенията ни.
Бях всъщност успокоена, като разбрах, че Земята не е нашият естествен дом, че не сме произлезли от нея. Беше ми дадено да видя, че Земята е само временно място за нашето учене, и че грехът не е нашата истинска природа. Духовно ние сме на различни степени на Светлината, която е знание, и поради нашата Божествена и Духовна природа, ние сме изпълнени с желанието да правим добро. Но нашите земни личности постоянно се противопоставят на нашите Духове. Видях колко слаба е плътта. Но е упорита. Въпреки, че нашите Духовни тела са пълни със Светлина, Истина и Любов, те трябва да се борят постоянно, за да побеждават плътта и това ги заздравява. Тези, които са наистина развити, ще намерят съвършено единство между плътта и Духа си, ще намерят хармония, която ги благославя с мир и им дава способност да помагат на другите.
Придържайки се към законите на създанието, ние се учим как да ги използваме за добро и да живеем в хармония с творческите сили около нас. Бог ни е дал индивидуални таланти, на някои повече, на някои по-малко, според нашите нужди. Като ги използваме, ние се учим да работим и да разбираме законите, и да преодоляваме ограниченията на този живот. Като ги разбираме, ние по-добре можем да служим на тези около нас. Каквито и да станем тук в смъртния живот, то е безсмислено, освен ако не е направено в полза на другите. Нашите дарове и таланти са ни дадени, за да ни помогнат да служим. И като служим на другите, ние растем Духовно.
Преди всичко ми беше показано, че Любовта е най-висша. Видях, че без Любов ние сме нищо. Ние сме тук да си помагаме един на друг, да се грижим един за друг, да разбираме, да прощаваме, да служим един на друг. Ние сме тук да имаме обич към всеки един роден човек на Земята. Земната ни форма може да е черна, жълта, кафява, красива, грозна, слаба, дебела, богата, бедна, умна, невежа, но ние не трябва да съдим по тези външности. Всеки Дух има капацитета да бъде изпълнен с Любов и вечна енергия. В началото всеки притежава известна степен от Светлината и Истината, която може да бъде развита повече. Ние не можем да измерим тези неща. Само Бог знае сърцето на хората и само Бог може да съди. Той знае нашите Духове, ние виждаме само временните силни страни и слабости. Поради нашите собствени ограничения, ние рядко можем да видим в сърцето на един човек.
Знаех, че всичко, което правим, за да покажем Любов, е ценно: усмивка, окуражителна дума, малка жертва. Ние растем чрез тези действия. Не всички хора могат да се обичат, но когато намерим някой, който трудно обичаме, то е защото той/тя ни напомня на нещо в нас самите, което ние не харесваме. Научих се, че трябва да обичаме нашите врагове, да се отървем от гняв, омраза, завист, горчивина и от отказа да простим. Тези неща разрушават Духа. Един ден ще трябва да отговаряме за това как се държим с другите.
Когато получихме плана за създанието, ние пяхме от Радост и бяхме изпълнени с Божията Любов. Бяхме изпълнени с Радост, като видяхме растежа, който щяхме да имаме тук на Земята, и радостните връзки, които ще създадем един с друг. После гледахме как беше създадена Земята. Гледахме как нашите Духовни братя и сестри влязоха във физическите си тела на Земята, всеки изпитващ болките и Радостите, които ще му помогнат да се развива. Спомням си как гледах американските първооткриватели да пресичат континента и да се радват, като издържаха техните трудни задачи и завършиха техните мисии. Знаех, че само тези, които се нуждаеха от това преживяване, бяха поставени там. Видях ангели да се радват за тези, които изтърпяха техните опити и успяха, и да скърбят за тези, които не успяха. Видях, че някои не успяха поради техните собствени слабости, а някои не успяха поради слабостите на другите. Усетих, че много от нас, които не са били там, нямаше да се справят със задачите и ние щяхме да сме причината за повече страдание за другите. По същия начин, някои от хората от други ери нямаше да могат да изтърпят изпитите днес. Ние сме там, където трябва да сме.
Като дойдоха всички тези неща при мен, разбрах съвършеността на замисъла. Видях, че ние всички сме доброволци за нашите позиции в този свят и че всеки един от нас получава повече помощ, отколкото си мислим. Видях безусловната Любов на Бог, надминаваща всяка земна Любов, излъчваща се от Него към всички Негови деца. Видях ангели да стоят до нас, чакащи да ни помогнат, радващи се на нашите постижения и Радости. Но преди всичко видях Христос, Създателя и Спасителя на Земята, мой най-близък Приятел, който всеки от нас може да има. Сякаш се слях с Радостта, като бях в Неговите ръце, и успокоена, най-накрая у дома. Ще дам всичката си сила, всичко, което съм била, за да бъда изпълнена с тази Любов отново, да бъда обгърната в ръцете на тази вечна Светлина.
Краят на ПБС–то на Бети ще бъде изложено накратко тук.
Двама близки приятели на Бети се появяват, които тя е познавала, преди да се роди. Прегръщат се и продължават разходката из Духовния свят. Влизат в една голяма стая и виждат хора да създават райски дрехи, използвайки някакви райски тъкани. В друга стая виждат хора да работят с една голяма, колкото компютър, машина. Влизат в друга стая подобна на библиотека. Това е библиотеката на ума. Излизат навън в градина, където красиви планини и реки се виждат в далечината. Това измерение е толкова красиво, че не може да се опише с думи. До един водопад Бети вижда чудна роза и става едно с нея за миг. Група от хора се събират около нея за купон по случай завършване. Нейните ангели-пазители са там и ѝ казват, че тя е умряла преждевременно и трябва да се върне. Искайки да разгледа вселената, Бети е откарана от две същества от Светлина в обширния космос. Тя пътува до други светове, подобни на Земята, с разумни същества на тях. Връща се в градината и е откарана до едно място, където много Духове се подготвят за живота на Земята.
Пазителите на Бети ѝ показват пиян мъж да лежи на тротоара и я питат какво вижда. Бети вижда само един пиян да се валя в собствената си мръсотия. Нейните пазители ѝ показват кой е този мъж. Те ѝ разкриват, че мъжът е пълен със Светлина и Любов, и че много му се възхищават в Духовния свят, че напомня на хората за нуждата да си помагат едни на други. На Бети е показана Земята, както изглежда от космоса. Показано ѝ е как молитвите се изстрелват като сигнални светлини от Земята. Тя вижда ангели да бързат да отговорят на тези молитви. Бети наблюдава всичко това, докато е в градината.
Тя е отведена от градината в една голяма сграда пред „Съвета на Старейшините“, състоящ се от дванадесет мъже и Иисус. Тук ѝ е казано отново, че нейната смърт е преждевременна и че трябва да се върне на Земята. Иисус ѝ показва преглед на живота ѝ във формата на холограми. Успокоява я, когато тя вижда лошите мигове от живота си и започва да съди себе си твърде силно.
След прегледа на живота ѝ, ѝ е казано, че мисията на живота ѝ не е завършена и че тя трябва да се върне. Бети непрекъснато отказва. Иисус решава да ѝ разкрие нейната мисия в живота при условието, че ако реши да се върне на Земята, споменът от нейната мисия ще бъде премахнат. Тя се съгласява с това и мисията ѝ е показана. Тя веднага се съгласява да се върне. Изведнъж хиляди ангели се появяват да ѝ пеят за „на добър час“. Бети се озовава обратно в болницата, където всичко е започнало. Мисията на живота ѝ е напълно изтрита от паметта ѝ.